Senza di te io non vivo piu`

Senza di te è inutile il respiro

come è inane sospirare abbandonato
del
...tuo amor. Ricordi le emozioni?
Le nostre danze a piedi nudi sul
cortile
impolverato? Le strilla degli uccelli
in volo amor? E i nostri
occhi sospesi
nell’alveo del più puro incantamento?
Amore, oh Amore, Amore
mio.
Senza te, ogni bagliore d’oggi è un
languido passaggio lambiccato
dal
dolore che graffia le sue spine dentro me.
Eri il mio pregio,
l’orgoglio mio al
margine dei sogni e di erotiche avventure.
Precipitava
il cuor oltre gli estesi lidi di
gioiezze al solo tuo apparir, vestale
dea.
Sussultavano i miei occhi del tuo ridere
divino e del tuo corpo
rilucente come avorio,
e gracile come una lacrima sospinta dal
volo di una
piuma sedotta dal tuo viso
sbocciato per amar.
Se ancor tu fossi mia,
colorerei la neve
in perle rosa, e bacche di rubini
accenderebbero il tuo
petto mieloso e
provocante.
Ora svanisce il sogno, ed è un
martirio
restituirlo ai miei pensier.
Nel viver breve del nostro amor
d’incanto,
ho riposato tra le carezze d’una dea, che,
come premio m’ha
donato il fuoco imperituro
che ha sede nell’alcova dell’eterno.
Amor mio,
senza di te io non vivrò.
                   Lorenzo Pisanu

Не искам да живея без теб
Напразно е без теб дори да дишам,
безсмислено - без твоята любов.
Ти помниш ли копнежа
в наште стъпки скит е,
танцуващи на босо
върху прашен двор?
и писъка на птиците
в любовен полет,
очите ни застинали
във чист екстаз,
любов, любов, без тебе аз
не мога, без теб
и ослепителният дневен блясък
застива във тъга и като трън
боде дълбоко в мен.
Ти беше мойта гордост,
мойта плячка, предел в съня
за еротично приключение.
Сърцето утаяваше
в безкрайни плажове
бижута
при твойто появяване,
богиньо Веста.
Очите ми, премрежени
от твоя смях божествен,
от тялото ти с блясъка
на слоновата кост
и крехко
като мъничка сълза
отронена, като перце
при полет, прелъстен
от твоето лице,
разцъфнало за обич.
Ако все още ти си моя
ще оцветя снега
със розови и бели перли
и рубини,
ще запаля гръдта ти
сладка като мед
така желана.
Сега сънят изчезва,
мъчително възвръщам
в мойте мисли
вълщебството
на нашата любов.
Починах си
сред ласки на богиня,
за награда тя дари ми
негаснещ огън
винаги горящ
във шатрата
на моята любов.
Без тебе вече
няма да живея.
         Елен де Гори