Мед

Пиян от страст по този твой финес,


Разтърсен от конвулсии на нежност,

Докосвам твоята ръка от кехлибар,

Сърцето пее химн на преданност.

Руменината се прокрадва по страните ми,

Пулсират в мен вълните на насладата.

Душата ти аз чувам заблестяла

На нежна страст във шеметно вълнение.

Светът замира в мека светлина

И златните лъчи са приглушени,

А ние омагьосани като пчели

Се приютяваме във чашката на цвете,

За да забравим времето и то да спре

В останалата втора половина.

                         Елен де Гори

Miele


Inebria di passione

questa tua delicatezza.

Sfumata di tremori in

tenerezza. Il dolce tocco

della tua mano ambrata

sfiora il labbro mio chino

in devozione. Piccole onde

d'umido candore arrossano

le gote di delizie. Ascolto

la tua anima che brilla di

tenere vertigini. E tutto

il mondo attenua le sue

dorate luci mentre noi

con canto raffinato, in

guscio al talamo fiorito,

dimentichiamo il tempo,

il resto e la metà.

          Lorenzo Pisanu