Amore.
Qualcosa ancor ti devo dire.
Forse raccontarti.
...Chiaramente
ricordarti.
Delle speranze e del
famelico sospiro che,
ancor sorprende
la mia aurora.
Vien detto: ”amor porta tormento”,
mentr’io sostengo:
“amor, sei sentimento”.
Qualcuno trema al tuo pensarti,
altri condannano
il tuo dir.
Eppur lo sai che tu lo sei.
Non posso ricordarti e non
amarti.
Non posso riposar il senso e i sensi
Del nostro d’esser
noi.
Chiosa soffusa la sera ininterrotta,
viaggia a braccetto con la
malinconia.
Conto le stelle più deserte per ritrovarti
Ancor chissà dove
tu sei.
Tra vaghe luci in luce che il buio
ha declinato ora per
noi.
Sperdute vaghe stelle, non è più
tempo di gioir. Non ho più
vincoli
d’amor, il gelo inaccessibile sorge
tronfio di calor. Dilago tra
l’incerto.
Abbandonato in occhi lacrimanti, io
mi sorprendo attendermi
che
oscurità decurti.
Lorenzo Pisanu
Неясна светлина
Любов,
Нещо искам да ти кажа,
да ти разкажа, може би,
да ти припомня ясно
надеждите и гладната въздишка,
която още изненадва моята зора.
Говорят любовта страдание, че носи
аз казвам, че е чувство когато
някой тръпне за теб когато мисли,
а другите осъждат тази мисъл.
Все още знай, че теб не мога
да забравя и да спра да те обичам.
Не мога смисълът да спра и чувствата
да бъдем истински.
И този блясък мек на вечерта
пак меланхолията хваща за ръка.
Броя самотните звезди
да те намеря където и да си.
В неясни светлини мракът се спуска
и чезнат смътните звезди,
и мракът иска да ни скрие,
но радост не намира свойто време.
Сега аз нямам повече
препятствия във любовта.
Във леден мраз извира топлина.
И разговарям с насълзените очи
с учудване, че още ме очакваш.
превод Елен де Гори
