Fuori dal tempo.

Nel gelo del notturno
la tua impronta è fragile
...cristallo. Son vivo ancor
per te e quando gli occhi
chiuderò al tempo breve
della vita, tu sarai l'ultima
visione. Io lo so, non te
ne andrai. Le mie dita si
chiudono in preghiera
nell'invisibile malia
dell'impetuoso amor,
che io intrecciai ora
come allora nel tuo
socchiuso cuor. Sponde
di colori fermentano col
sole appena domo della
sera e scaldano i miei
occhi in scorci di piacere
ch'io immobile ancor
stringo per respirare te
tutta la vita intera.

Lorenzo Pisanu

Свършва времето

В леда среднощен твойта сянка
е отпечатък крехък на кристал,
заради теб съм още жив, но знам
когато си отида от живота, ще
бъдеш ти видението
за последно с мен.
Сега в молитва пръстите се сбират
в невидимата болка на бушуваща
любов, която бразди сърцето ти
както тогава, когато го отрехна
моят зов.
Проблясва в цветове едва изгряло
слънце и топли моя поглед
със събудена наслада,все още
аз оставам неподвижен, но притискам
спомена, за да те вдишвам
за цял един живот.
Елен де Гори