L’altra riva, ovunque sia, incontra
il tuo respiro. Il passo tuo
leggero
ahi, quanti brividi celò. Audacemente
un lieve accento di fruscio
baluginò
battendo l’orlo del mio cuore infreddolito.
Gioisco impietosito
del diletto incalcolabile.
Fedele imitatore di tua grazia, fede e
amor.
Miracolo che fior ha come nome il nome
tuo. Da tempo immemorabile
conduce
al mio compiacimento la tua gradevole
armonia. Giacché io son
granello della
tua stessa immensità. Il nostro corpo
è uno, anche il
nostro dire ha medesimo
sentore e il nostro amore è unico
cemento.
Cadranno illecite le foglie, ma l’albero
rinasce ad ogni
primavera. Dall’arboscello
appare il fiore immacolato. Innanzi di
profumo
e colmo di sapor.
Sognai le pure vette e l’acqua non corrotta
nella fonte
dell’amor che non ha età.
In cielo, in terra ed oltre i mari,
abbarbicato
in chissà dove, raccoglierò l’amore sospirato.
Lo porterò con
me oltrepassate le barriere
dell’essenza. Come sposa in sonno eterno
è il
dono che io chiedo al nostro amor.
Lorenzo Pisanu
Любов отвъд мрака
Брегът оттатък среща твоя дъх,
твоите леки стъпки карат ме да тръпна
и трябва смелост този лек, но хладен шум
да срещне моето сърце така премръзнало.
Не могат да ме радват удоволстия
неизброими. Те само имитират твоя чар
и вяра, и любов и чудо е, че цвете носи
твойто име, от време незапомнено
то води мойта радост единствено
към твоята любов.
Прашинка съм от твоята безкрайност,
телата ни пулсират във едно
и по еднакъв начин търсим спойката
за нашата единствена любов.
Сега ще се оголват пък дърветата,
напролет всички ще се преродят
и пак ще ни пленява с мирис цветето -
най-хубавото цвете на света.
Сънувах бисерните върхове
с кристално чистата вода,
приличаше на нашата любов,
която винаги ще бъде млада
и без възраст и ще открива сила
увековечена в небе, море, земя.
Аз ще бера цветята на въздишките,
ще мина и последната бариера,
а ти като заспала годеница вечен сън
ще се събудиш с дар най-светъл,
че аз отново търся нашата любов.
Превод: Елен де Гори
Няма коментари:
Публикуване на коментар