Обич не познава камъкът студен

Обич не познава камъкът студен

Всичко си отива тихо от света:
птица, нощ красива, син синчец в жита.
Гасне всяка жажда, ден, или луна,
гасне, но се ражда нова светлина.
Идвай без тъгата! Днес побързай ти,
в моя стих зората пак да заблести!
Утре ще съм вече ромон на река,
прах, събран далече, в нечия ръка.
Чувствата тогава мъртви ще са в мен,
обич не познава камъкът студен.

                                Александър Михайлов


Amore non conosce la pietra fredda

Dal mondo tutto se ne va piano:
colombo, notte, fiore blu,
si spegna ogni sete, ogni giorno
la luna, ma viene sempre piu.
Vieni quando non sei triste,
oggi vieni tu, e nei versi miei
la alba viene, dimmi si.
E domani la canzone quando finira
la pietra senza cuore triste restera.

                              Elen de Gori