А дънерите нямат те сърце
На хълма с беззащитните дървета
една бреза ни чака всеки ден.
Тъгува тя - от размисли обзета,
не дойдем ли в часа определен.
А дойдем ли, с листата си зелени
трепти поруменяла от лъчи
и слуша думи, думи вдъхновени,
изречени от нашите очи.
Брезата непрекъснато ни чака,
оглежда се на север и на юг
и бърза да разкаже на шубрака
за теб и мен, а не за някой друг.
Не дойдем ли, от нея скръб ще лъхне -
проникнала до всяко стъбълце,
ще стане тя на дънер, ще изсъхне,
а дънерите нямат те сърце.
Александър Михайлов
Няма коментари:
Публикуване на коментар