Снегът на спомена

Снегът на спомена

Снегът на спомена вали...
с дъха си стоплям твойте длани -
далеч от погледите зли
и Бог закриля любовта ни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя,
кажи нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Под снежната виделина
замира шепотът ни кратък,
свенлива си като луна
и като грешница в зачатък.
Безбрежна белота блести
в желанията ни предишни.
Дали щастливи сме, дали
ще свърши бялата ни зима?
Снегът на спомена вали
в мелодия неотразима.

                           Александър Михайлов


La neve dei ricordi

Cade piano neve dei ricordi,
mio fiato fa tuoi mani caldeq
mettiamo fuori sguardi falsi,
Dio, proteziona quell`amore.
Gli occhi tuoi emittano la gioia,
danno colorito del mattino,
dimmi che non senti la paura
di partir con me, di stare mia.
Soto la ombrella della neve
muore il sossuro nostro breve,
timida sei come luna rossa,
come uno vizio nascosto.
Senza fine bianco come neve
splende desiderio da prima,
bianchi come nostri primi sogni
siamo di nuovo a ventenne.
Siamo noi felici? - solo dimmi,
finira l`inverno nostro bianco,
neve dei ricordi piano cade,
canta melodia che esiste...

                    Elen de Gori