петък, 30 юли 2010 г.
Песента на минестрела
Сега е време за любов и нови изненади,
Не искам да живея в самота,
Но времето отделя ме от тебе,
Жадувам да усещам твоя аромат.
В нощта отронва се въздишката за него,
Душата се вълнува при звука
На името ти, мечтая да докосвам
Тялото ти, да се наслаждавам
На твойта топлина.
Събуждам се отново да поеме
От тебе всяка молекула мойта плът
Като награда да приеме твойта хубост
И чистотата, песента за път.
Ти само знаеш как да ме даряваш
С усмивка, моя обична жена,
Кралице моя, аз като верен паж
Желая да ти служа, а изкушен съм
Да те отвлека.
И като рози нека да разцъфват
Целувките ми върху твоята ръка.
В очите ти се вглеждам и вълни на чувства
В сърцето като приливи бучат.
Сърцето ми е арфа сладкогласна,
Усмихваш се и искам да даря
За всяка твоя ласка бяла роза,
Ти си владетелка на моята душа.
Проникват през стената на съня ти
Моите думи влюбени, добри,
Сърцето ти е център на вселената
И нека вечна обич да гори.
Без тебе никога не бих бил същият,
За мене ти си първи лъч на утринта,
За мене ти си и последната въздишка,
С която си отива вечерта.
Тържествено сега обет ти давам,
Че ще ти бъда верен, обич моя,
Че всичката любов ще ти дарявам,
Която чувствам и която мога.
За тебе ще е, моля те вземи я.
Елен де Гори
Sfoggio d`amore
Quale spettacolo sentire il tuo
respiro dolce evanescente.
Mi chiamo fortunato.
Misuro in chili e sogni il tempo
che mi resta prima dell’addio.
E conterò la notte intera in tremiti
sospiri per un’attesa che mi riporterà
al tuo sapor delizia.
Oscillo in trepido tremore per il
culmine in profumo di quei fiori,
fragranti del tuo nome e del tuo
corpo invocato ed appetito.
Li sento dilettare le mie nari,
accoccolarsi molli e quieti in
mulinello mio. Seguendone la
scia traspirerò ogni molecola di te.
E’ un premio alla bellezza, al canto,
alla purezza, è un premio al tocco
persuasivo che tu hai saputo darmi
col sorriso o fanciullesca sposa.
Oddio, dovrei chinarmi al tuo lignaggio,
servente io dovrei rapir la tua pupilla
e sbocciolar la mano di quanti baci ancor!
Guardandoti negli occhi quei secondi
che paiono ogni volta eterno di maree,
il cuor somiglia a magico tamburo.
E regalarti un fiore per ogni tuo sorriso
è gaio mutamento del mio cuor. Tu
sei sovrana in vita mia. La mia costanza
affonda oltre le mura dei tuoi sogni. Le
mie parole innamorate, illese ed illibate
pongono il tuo cuore al centro dell’eterno.
Non sarei io se tu non fossi te. Amor, tu
sei l’amore. Sei il primo vagito mattino e
l’ultimo sospiro del crepuscolo pensiero.
E provo giubilo aggraziato rivincolare ogni
baleno lo sfoggio d’esserti fedele per
quanto amor potrò.
Lorenzo Pisanu
Не искам да живея в самота,
Но времето отделя ме от тебе,
Жадувам да усещам твоя аромат.
В нощта отронва се въздишката за него,
Душата се вълнува при звука
На името ти, мечтая да докосвам
Тялото ти, да се наслаждавам
На твойта топлина.
Събуждам се отново да поеме
От тебе всяка молекула мойта плът
Като награда да приеме твойта хубост
И чистотата, песента за път.
Ти само знаеш как да ме даряваш
С усмивка, моя обична жена,
Кралице моя, аз като верен паж
Желая да ти служа, а изкушен съм
Да те отвлека.
И като рози нека да разцъфват
Целувките ми върху твоята ръка.
В очите ти се вглеждам и вълни на чувства
В сърцето като приливи бучат.
Сърцето ми е арфа сладкогласна,
Усмихваш се и искам да даря
За всяка твоя ласка бяла роза,
Ти си владетелка на моята душа.
Проникват през стената на съня ти
Моите думи влюбени, добри,
Сърцето ти е център на вселената
И нека вечна обич да гори.
Без тебе никога не бих бил същият,
За мене ти си първи лъч на утринта,
За мене ти си и последната въздишка,
С която си отива вечерта.
Тържествено сега обет ти давам,
Че ще ти бъда верен, обич моя,
Че всичката любов ще ти дарявам,
Която чувствам и която мога.
За тебе ще е, моля те вземи я.
Елен де Гори
Sfoggio d`amore
Quale spettacolo sentire il tuo
respiro dolce evanescente.
Mi chiamo fortunato.
Misuro in chili e sogni il tempo
che mi resta prima dell’addio.
E conterò la notte intera in tremiti
sospiri per un’attesa che mi riporterà
al tuo sapor delizia.
Oscillo in trepido tremore per il
culmine in profumo di quei fiori,
fragranti del tuo nome e del tuo
corpo invocato ed appetito.
Li sento dilettare le mie nari,
accoccolarsi molli e quieti in
mulinello mio. Seguendone la
scia traspirerò ogni molecola di te.
E’ un premio alla bellezza, al canto,
alla purezza, è un premio al tocco
persuasivo che tu hai saputo darmi
col sorriso o fanciullesca sposa.
Oddio, dovrei chinarmi al tuo lignaggio,
servente io dovrei rapir la tua pupilla
e sbocciolar la mano di quanti baci ancor!
Guardandoti negli occhi quei secondi
che paiono ogni volta eterno di maree,
il cuor somiglia a magico tamburo.
E regalarti un fiore per ogni tuo sorriso
è gaio mutamento del mio cuor. Tu
sei sovrana in vita mia. La mia costanza
affonda oltre le mura dei tuoi sogni. Le
mie parole innamorate, illese ed illibate
pongono il tuo cuore al centro dell’eterno.
Non sarei io se tu non fossi te. Amor, tu
sei l’amore. Sei il primo vagito mattino e
l’ultimo sospiro del crepuscolo pensiero.
E provo giubilo aggraziato rivincolare ogni
baleno lo sfoggio d’esserti fedele per
quanto amor potrò.
Lorenzo Pisanu
четвъртък, 29 юли 2010 г.
неделя, 25 юли 2010 г.
събота, 24 юли 2010 г.
четвъртък, 22 юли 2010 г.
Спиш ли вече
Спиш ли вече
Паднал е от небосклона
мрак чудесен, мрак голям!
Все излизам на балкона,
все не съмва, все съм сам,
все измъчва ме тревога,
все съм неин часови.
Спиш ли вече? Аз не мога,
сън очите не лови.
Мълком с мене на балкона
пуши тихата ми жал
и в нощта като икона
твоят образ е изгрял.
Александър Михайлов
Dormi gia
Da cielo buio cade,buio grande
e io vado spesso sul balcone,
e mi tormenta un discorso - dimmi:
tu dormi gia, ma io non ci posso.
Con me fuma sul balcone
la tristezza mia forte,
piano come la icona
brilla tua faccia d`oro...
Паднал е от небосклона
мрак чудесен, мрак голям!
Все излизам на балкона,
все не съмва, все съм сам,
все измъчва ме тревога,
все съм неин часови.
Спиш ли вече? Аз не мога,
сън очите не лови.
Мълком с мене на балкона
пуши тихата ми жал
и в нощта като икона
твоят образ е изгрял.
Александър Михайлов
Dormi gia
Da cielo buio cade,buio grande
e io vado spesso sul balcone,
e mi tormenta un discorso - dimmi:
tu dormi gia, ma io non ci posso.
Con me fuma sul balcone
la tristezza mia forte,
piano come la icona
brilla tua faccia d`oro...
Така роденият копнеж
Така роденият копнеж
Изгря безименна звезда,
открихме я от хълм в полето.
Засветила на небосвода,
тя дар ни подари - небето.
Бе кратък нейният трептеж
и блясъкът й беше кратък,
така роденият копнеж
блести, трепти и тъй нататък.
Така изгрява всяка страст
в потайностите на сърцето,
изгрява и витае в нас
като прашинка в битието.
Александър Михайлов
Cosi la volonta e nata
E nata stella senza nome,
sulla collina e trovata
e libera, e brilla forte,
il cielo come dono data.
Una scintilla cosi breve
tremendo breve - solo attimo,
ha regalato un sospiro,
sossura, brilla, niente altro.
Cosi la volonta e nata
nel bosco del cuore chiusa,
per noi e lucida e brilla
come un pazzo paradiso.
Elen de Gori
Изгря безименна звезда,
открихме я от хълм в полето.
Засветила на небосвода,
тя дар ни подари - небето.
Бе кратък нейният трептеж
и блясъкът й беше кратък,
така роденият копнеж
блести, трепти и тъй нататък.
Така изгрява всяка страст
в потайностите на сърцето,
изгрява и витае в нас
като прашинка в битието.
Александър Михайлов
Cosi la volonta e nata
E nata stella senza nome,
sulla collina e trovata
e libera, e brilla forte,
il cielo come dono data.
Una scintilla cosi breve
tremendo breve - solo attimo,
ha regalato un sospiro,
sossura, brilla, niente altro.
Cosi la volonta e nata
nel bosco del cuore chiusa,
per noi e lucida e brilla
come un pazzo paradiso.
Elen de Gori
Глас не ми достига
Глас не ми достига
Хайде да катурнем в мечи храсталаци
пълната с ненужно минало кола
и да си представим, че сме пак хлапаци,
хукнали след своите книжни хвърчила.
.... Някой с лъч изписва звучното ти име,
буквите повтаря глог развеселен.
Фокусникът аз съм - в себе си търси ме,
в себе си откривай мен и само мен!
В себе си осмисляй оня вихър бесен,
духнал и издухал слепия ти страх,
ти си моя малка лебедова песен,
глас не ми достига, ала те изпях.
Александър Михайлов
La voce manca
Dai che buttiamo nei cespugli d`orso
carro con inutili stupidezze, dai
e immagginiamo che siamo pazzi
bimbi dopo gioco, fatigati sai.
Scrivono con raggi tuo nome bello,
lettere ripete l`albero e mai
non siamo stessi, io sono il mago,
cercami e trovami solo e in te.
Pensa che il vento soffia feroce.
la paura vuola e lontano va,
tu sei mia bella melodia dolce,
solo voce manca, ma cantata, sai?
Elen de Gori
Хайде да катурнем в мечи храсталаци
пълната с ненужно минало кола
и да си представим, че сме пак хлапаци,
хукнали след своите книжни хвърчила.
.... Някой с лъч изписва звучното ти име,
буквите повтаря глог развеселен.
Фокусникът аз съм - в себе си търси ме,
в себе си откривай мен и само мен!
В себе си осмисляй оня вихър бесен,
духнал и издухал слепия ти страх,
ти си моя малка лебедова песен,
глас не ми достига, ала те изпях.
Александър Михайлов
La voce manca
Dai che buttiamo nei cespugli d`orso
carro con inutili stupidezze, dai
e immagginiamo che siamo pazzi
bimbi dopo gioco, fatigati sai.
Scrivono con raggi tuo nome bello,
lettere ripete l`albero e mai
non siamo stessi, io sono il mago,
cercami e trovami solo e in te.
Pensa che il vento soffia feroce.
la paura vuola e lontano va,
tu sei mia bella melodia dolce,
solo voce manca, ma cantata, sai?
Elen de Gori
Един до друг като в балада
Един до друг като в балада
Отново с тебе след раздяла.
Снегът отново ни вали.
Не сняг: вали ни радост бяла,
венчава ни, като че ли.
Сънува снежен сън градчето
в обятията на нощта.
Измерваме с копнеж в сърцето
зиг - загите на любовта.
Един до друг, като в балада,
като в мираж, един до друг.
Един о друг като награда.
И приказкатасвършва тук.
Александър Михайлов
Accanto come in ballata
Con te di nuovo dopo buio
la neve pian - piano cade,
non e la neve - gioia bianca
ci fa la nostra prima noze.
Citta si mette in un sogno
di notte buona abbracciata,
cuori ascoltano il saggio,
tran - tran d`amore non e falsa.
Accanto come in ballata,
come nel sogno - solo noi,
uno per l`altro come dono,
la fine favola non vuoi.
Отново с тебе след раздяла.
Снегът отново ни вали.
Не сняг: вали ни радост бяла,
венчава ни, като че ли.
Сънува снежен сън градчето
в обятията на нощта.
Измерваме с копнеж в сърцето
зиг - загите на любовта.
Един до друг, като в балада,
като в мираж, един до друг.
Един о друг като награда.
И приказкатасвършва тук.
Александър Михайлов
Accanto come in ballata
Con te di nuovo dopo buio
la neve pian - piano cade,
non e la neve - gioia bianca
ci fa la nostra prima noze.
Citta si mette in un sogno
di notte buona abbracciata,
cuori ascoltano il saggio,
tran - tran d`amore non e falsa.
Accanto come in ballata,
come nel sogno - solo noi,
uno per l`altro come dono,
la fine favola non vuoi.
Ела с дъга в косите
Ела с дъга в косите
Която и да си: Сафо, Темида,
кралица Маб, или Семирамида,
ела за миг в живота ми, ела
на утрото с ефирните крила.
Аз чувам твойте стъпки отдалече,
аз твой Олимп съм. Ти изкачваш вече,
броиш неръкотворни стъпъла,
превръщаш мислите ми в светлина.
Вълшебнице! Ела с дъга в косите
и капчици прозрение в очите.
Пътеката пред теб е изтъкана
от орлови пера и морска пяна.
Александър Михайлов
Vieni con arcobaleno nei capelli
Non so quale e il tuo nome:
Safo, Temida, o Semiramida,
ma vieni nella mia vita, vieni
nella mattina con azzurre ale.
Conosco passi tuoi gia da lontano
e sono Olimp, contiamo passi,
trasformi pensieri miei in soli,
un sole solo bruccia tutta l`anima.
Bellinda, con arcoballeno nei capelli
e goccie saggezza negli occhi,
davanti te il sentiero e un tessuto
di bronzo aquille e schiuma mare.
Elen de Gori
Която и да си: Сафо, Темида,
кралица Маб, или Семирамида,
ела за миг в живота ми, ела
на утрото с ефирните крила.
Аз чувам твойте стъпки отдалече,
аз твой Олимп съм. Ти изкачваш вече,
броиш неръкотворни стъпъла,
превръщаш мислите ми в светлина.
Вълшебнице! Ела с дъга в косите
и капчици прозрение в очите.
Пътеката пред теб е изтъкана
от орлови пера и морска пяна.
Александър Михайлов
Vieni con arcobaleno nei capelli
Non so quale e il tuo nome:
Safo, Temida, o Semiramida,
ma vieni nella mia vita, vieni
nella mattina con azzurre ale.
Conosco passi tuoi gia da lontano
e sono Olimp, contiamo passi,
trasformi pensieri miei in soli,
un sole solo bruccia tutta l`anima.
Bellinda, con arcoballeno nei capelli
e goccie saggezza negli occhi,
davanti te il sentiero e un tessuto
di bronzo aquille e schiuma mare.
Elen de Gori
сряда, 21 юли 2010 г.
А дънерите нямат те сърце
А дънерите нямат те сърце
На хълма с беззащитните дървета
една бреза ни чака всеки ден.
Тъгува тя - от размисли обзета,
не дойдем ли в часа определен.
А дойдем ли, с листата си зелени
трепти поруменяла от лъчи
и слуша думи, думи вдъхновени,
изречени от нашите очи.
Брезата непрекъснато ни чака,
оглежда се на север и на юг
и бърза да разкаже на шубрака
за теб и мен, а не за някой друг.
Не дойдем ли, от нея скръб ще лъхне -
проникнала до всяко стъбълце,
ще стане тя на дънер, ще изсъхне,
а дънерите нямат те сърце.
Александър Михайлов
На хълма с беззащитните дървета
една бреза ни чака всеки ден.
Тъгува тя - от размисли обзета,
не дойдем ли в часа определен.
А дойдем ли, с листата си зелени
трепти поруменяла от лъчи
и слуша думи, думи вдъхновени,
изречени от нашите очи.
Брезата непрекъснато ни чака,
оглежда се на север и на юг
и бърза да разкаже на шубрака
за теб и мен, а не за някой друг.
Не дойдем ли, от нея скръб ще лъхне -
проникнала до всяко стъбълце,
ще стане тя на дънер, ще изсъхне,
а дънерите нямат те сърце.
Александър Михайлов
Обич не познава камъкът студен
Обич не познава камъкът студен
Всичко си отива тихо от света:
птица, нощ красива, син синчец в жита.
Гасне всяка жажда, ден, или луна,
гасне, но се ражда нова светлина.
Идвай без тъгата! Днес побързай ти,
в моя стих зората пак да заблести!
Утре ще съм вече ромон на река,
прах, събран далече, в нечия ръка.
Чувствата тогава мъртви ще са в мен,
обич не познава камъкът студен.
Александър Михайлов
Amore non conosce la pietra fredda
Dal mondo tutto se ne va piano:
colombo, notte, fiore blu,
si spegna ogni sete, ogni giorno
la luna, ma viene sempre piu.
Vieni quando non sei triste,
oggi vieni tu, e nei versi miei
la alba viene, dimmi si.
E domani la canzone quando finira
la pietra senza cuore triste restera.
Elen de Gori
Всичко си отива тихо от света:
птица, нощ красива, син синчец в жита.
Гасне всяка жажда, ден, или луна,
гасне, но се ражда нова светлина.
Идвай без тъгата! Днес побързай ти,
в моя стих зората пак да заблести!
Утре ще съм вече ромон на река,
прах, събран далече, в нечия ръка.
Чувствата тогава мъртви ще са в мен,
обич не познава камъкът студен.
Александър Михайлов
Amore non conosce la pietra fredda
Dal mondo tutto se ne va piano:
colombo, notte, fiore blu,
si spegna ogni sete, ogni giorno
la luna, ma viene sempre piu.
Vieni quando non sei triste,
oggi vieni tu, e nei versi miei
la alba viene, dimmi si.
E domani la canzone quando finira
la pietra senza cuore triste restera.
Elen de Gori
Неповикани щурци
Неповикани щурци
Лека нош!... Дано да бъде лека!
Лека нощ - на месеца изгрял.
В мрак потъна бялата пътека.
Куче джафка с глас поизтънял.
Тръгваш. А в кръвта ми разгоряла
свирят неповикани щурци,
с марш изпращат в уличка заспала
блясъка на твойте обици.
Александър Михайлов
Grilli nonchiamati
Buona notte, spero sia buona,
buona notte alla luna su,
bianco sentiero e nascosto
nella nebbia di buio giu`.
Cane abbaia colla voce forte,
parti piano, sangue non sa
come dopo quando tu sei fuori
sogno calmo senza te verra.
Cantano i grilli nella strada,
l`inno di tristezza nostalgia da`,
stella mia, solo tu ascolti,
cuore batte, dopo morira`.
Elen de Gori
Лека нош!... Дано да бъде лека!
Лека нощ - на месеца изгрял.
В мрак потъна бялата пътека.
Куче джафка с глас поизтънял.
Тръгваш. А в кръвта ми разгоряла
свирят неповикани щурци,
с марш изпращат в уличка заспала
блясъка на твойте обици.
Александър Михайлов
Grilli nonchiamati
Buona notte, spero sia buona,
buona notte alla luna su,
bianco sentiero e nascosto
nella nebbia di buio giu`.
Cane abbaia colla voce forte,
parti piano, sangue non sa
come dopo quando tu sei fuori
sogno calmo senza te verra.
Cantano i grilli nella strada,
l`inno di tristezza nostalgia da`,
stella mia, solo tu ascolti,
cuore batte, dopo morira`.
Elen de Gori
Снегът на спомена
Снегът на спомена
Снегът на спомена вали...
с дъха си стоплям твойте длани -
далеч от погледите зли
и Бог закриля любовта ни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя,
кажи нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Под снежната виделина
замира шепотът ни кратък,
свенлива си като луна
и като грешница в зачатък.
Безбрежна белота блести
в желанията ни предишни.
Дали щастливи сме, дали
ще свърши бялата ни зима?
Снегът на спомена вали
в мелодия неотразима.
Александър Михайлов
La neve dei ricordi
Cade piano neve dei ricordi,
mio fiato fa tuoi mani caldeq
mettiamo fuori sguardi falsi,
Dio, proteziona quell`amore.
Gli occhi tuoi emittano la gioia,
danno colorito del mattino,
dimmi che non senti la paura
di partir con me, di stare mia.
Soto la ombrella della neve
muore il sossuro nostro breve,
timida sei come luna rossa,
come uno vizio nascosto.
Senza fine bianco come neve
splende desiderio da prima,
bianchi come nostri primi sogni
siamo di nuovo a ventenne.
Siamo noi felici? - solo dimmi,
finira l`inverno nostro bianco,
neve dei ricordi piano cade,
canta melodia che esiste...
Elen de Gori
Снегът на спомена вали...
с дъха си стоплям твойте длани -
далеч от погледите зли
и Бог закриля любовта ни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя,
кажи нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Под снежната виделина
замира шепотът ни кратък,
свенлива си като луна
и като грешница в зачатък.
Безбрежна белота блести
в желанията ни предишни.
Дали щастливи сме, дали
ще свърши бялата ни зима?
Снегът на спомена вали
в мелодия неотразима.
Александър Михайлов
La neve dei ricordi
Cade piano neve dei ricordi,
mio fiato fa tuoi mani caldeq
mettiamo fuori sguardi falsi,
Dio, proteziona quell`amore.
Gli occhi tuoi emittano la gioia,
danno colorito del mattino,
dimmi che non senti la paura
di partir con me, di stare mia.
Soto la ombrella della neve
muore il sossuro nostro breve,
timida sei come luna rossa,
come uno vizio nascosto.
Senza fine bianco come neve
splende desiderio da prima,
bianchi come nostri primi sogni
siamo di nuovo a ventenne.
Siamo noi felici? - solo dimmi,
finira l`inverno nostro bianco,
neve dei ricordi piano cade,
canta melodia che esiste...
Elen de Gori
Не се шегувам
Повярвай. Съществува Ел Дорадо.
За тази обетована земя,
която е примамвала и дядо
не се отива сам, или сама.
Отива се с блаженството на двама,
един за друг родени на света,
минава пътят над вода голяма,
над мрак пустинен и над суета.
Отвеждат в Ел Дорадо звездолети,
пристигат всички на щастливия адрес:
не се шегувам. Купил съм билети
и те важат единствено за днес.
Александър Михайлов
Non scherzo
Tu credimi: esiste El Dorado,
in questa preferita, ricca terra
volevano andare da lontanoq
ma non si va da solo - e nascosta.
E la si va con una sete forte
di due. condannati star entrambi,
e sentiero sopra acqua grande
li porta sopra buio e orgoglio.
A El Dorado vanno aeroplaniq
tutti arrivano e sono fortunati.
Io non scherzo - presi i biglieti
e validi per oggi e per sempre.
Elen de Gori
Повярвай. Съществува Ел Дорадо.
За тази обетована земя,
която е примамвала и дядо
не се отива сам, или сама.
Отива се с блаженството на двама,
един за друг родени на света,
минава пътят над вода голяма,
над мрак пустинен и над суета.
Отвеждат в Ел Дорадо звездолети,
пристигат всички на щастливия адрес:
не се шегувам. Купил съм билети
и те важат единствено за днес.
Александър Михайлов
Non scherzo
Tu credimi: esiste El Dorado,
in questa preferita, ricca terra
volevano andare da lontanoq
ma non si va da solo - e nascosta.
E la si va con una sete forte
di due. condannati star entrambi,
e sentiero sopra acqua grande
li porta sopra buio e orgoglio.
A El Dorado vanno aeroplaniq
tutti arrivano e sono fortunati.
Io non scherzo - presi i biglieti
e validi per oggi e per sempre.
Elen de Gori
Звезда на любовта
Търся аз една звезда висока
в този необятен небосвод,
чакам я през тази нощ дълбока.
Ах дано не чакам цял живот!
Може би след миг ще я намверя!
Може би ще се забави тя
като гост очакван за вечеря -
моята звезда на любовта...
Може тишина да ми изпрати,
или буря с ледени цветя,
или думи, още непознати,
моята звезда на любовта!
Ал. Михайлов
La stella d`amore
Io cerco una stella alta
nel profondo celo cosi grandeq
la aspetto notte dopo notte,
tutta vita restera nascosta?
Forse solo attimo e trovoq
forse un ritardo e per sempre,
mio ospite sara la stella doro
alla cena per il primo posto.
Il silenzio la stella puo mandare,
o tempesta con fiocchi bianchiq
o parole che ancora non conosco,
stella d`oro, dell`amore nostro!
Търся аз една звезда висока
в този необятен небосвод,
чакам я през тази нощ дълбока.
Ах дано не чакам цял живот!
Може би след миг ще я намверя!
Може би ще се забави тя
като гост очакван за вечеря -
моята звезда на любовта...
Може тишина да ми изпрати,
или буря с ледени цветя,
или думи, още непознати,
моята звезда на любовта!
Ал. Михайлов
La stella d`amore
Io cerco una stella alta
nel profondo celo cosi grandeq
la aspetto notte dopo notte,
tutta vita restera nascosta?
Forse solo attimo e trovoq
forse un ritardo e per sempre,
mio ospite sara la stella doro
alla cena per il primo posto.
Il silenzio la stella puo mandare,
o tempesta con fiocchi bianchiq
o parole che ancora non conosco,
stella d`oro, dell`amore nostro!
вторник, 20 юли 2010 г.
Гадателка - La maga
Гадателка
Готов съм да те слушам. Говори,
преследва ли ме някаква беда,
или късметът носи ми пари,
любов и дълголетна свобода?
Ще имам ли към щастието път,
че щастие до днес не съм познал?
Какви реки в душата ми текат,
оставят ли там плисък, или кал?
...Разтварям мигли леко изпотен
отишъл си е краткият ми сън,
тълкува го трендафилът червен,
надникнал през прозорчето отвън.
Ал. Михайлов
La maga
Adesso ti ascolto, solo dimmi
mi segue nei passi un disastro,
o la fortuna che mi porta soldi,
làmore e la liberta, ascolto.
E io trovero felice strada,
felice prima mai non sono stato,
nell`anima i fiumi fanno corsi
e cosa portano - l`altezza o il fango?
Apro gli occhi, poco gia sudato,
si e andato mio calmo sogno,
le rosse rose guardano da fuori,
al mio sogno portano risposta.
Elen de Gori
Абонамент за:
Публикации (Atom)