Dolcissimo osare

Perle malinconiche in sospiro
attraversano il ricordo. Un'alba
...nuova s'affaccia al sasso del mio
tempo, ed io colpito, attendo, il
frutto dell'attesa. L'oracolo m'avvolge,
tra l'onda del pensier che incrocia te.
Dal nulla un terremoto ora mulina,
amante del cammino e del fruscio,
di baci ancor non dati e di parole
non solo pronunciate. Rimani come
notte che amore emana, libera nel
volo e nel trastullo di movenze che
solo tu consumerai. E nel vederti,
non batterà soltanto affetto nel cuor mio.
Vorrei che il sole non fosse un'illusione
e respirando il nome tuo riflesso,
inebrierò preghiere di speranza
e mai esausto avrò clamor di te.
Lorenzo Pisanu

Сладка дързост

Меланхолични перли на въздишка
се диплят по пътеката на спомена.
Една зора изгрява пред скалата
на времето ми, аз съм поразен
в очакване. Предсказват ми,
че аз ще срещна теб.
От нищото едно земетресение
връхлита любителя на пътя
и шума, на още недарените целувки,
на думите, до днес непроизнесени.
Оставаш като нощ, която пръска обич,
свободна в своя полет и движение,
които само ти успяваш да дадеш.
И да те видя няма да е само,
че моето сърце ще бие с обич.
Бих искал слънцето мираж да не е само.
Ще вдишвам името ти като мой рефлекс.
С опиянение бих молил за надеждата
и никога не бих бил изтощен
от оживлението ми да бъда с тебе.
Елен де Гори