Gelo in ombra

L'aurora ci richiama alla vita
come un vortice pendente.
...E nel frantume di un autunno
quasi inverno il freddo cola
calpestato dalle sferze del
maltempo. Dall'orizzonte,
un sole pallido si leva, la prima
luce dopo un buio nero gelo.
La luce che, dall'anima sorregge
l'abbraccio degli amanti. Muto
sguardo nel mondo che risorge,
affaticato e leso. Le bianche onde
hanno scordato l'impeto d'estate.
Solo il tuo viso, all'ombra dei tuoi
pini si scioglie in caldo amor.
Lorenzo Pisanu

ЛЕДЕНА СЯНКА

Зората пак ни вика за живота
като заключен вихър в ледена
висулка. И сред фрагментите
на есен се прокрадва зима,
насечена от пристъпи
на лошо време.
На хоризонта бледо
слънцето се вдига -
първи лъчи сред мрак
студен и черен.А от душите
светлината пак извира -
на влюбени, които се обичат.
Обхваща погледът без думи
света възраждащ се
в умора и сред рани.
Вълните бели вече са забравили
на лято прилива. Само лицето ти
в сянката на борове
разтваря се в любов -
и топла, и голяма.
превод: Елен де Гори