Abbandonato al freddo evanescente
del mattino, respiro, dopo il mio sogno,
...il tuo pensiero. Sento che l'infanzia or
mi si spoglia dei ricordi. Ed il fantastico
futuro mi brilla ardentemente. Accolgo te,
crepuscolo lamento, come battere di stella
e soffio d'allegria. Ed ora libero, nel chiar
dell'orizzonte, grondo d'impalpabili sapori.
Chissà perché, mi riconducono al tuo dire.
E' un gemito in tepore.
Mi lascio abbandonare in latte e miele
dall'eco del tuo tempo ingentilito.
Ovunque tu sarai ti porterò nel cuore
con immutata meraviglia.
Lorenzo Pisanu
Спомен
Лишен от твойта топлина
във утрото поемам дъх
след моя сън за теб.
Сега се разпиляват спомени
от детството и приказното
бъдеще блести тъй смело.
Посрещам моето приглушено
ридание като проблясък
на звезда и дъх на радост.
Сега свободен в хоризонта
светъл, изпълнен съм от
неживяни звуци.
Не знам защо си спомням
твойте думи като стена
от топлина. Разделям се
със всичко, толкова
обичано като във отговор
за времето ми с теб.
Където и да си
в сърцето ще те нося
винаги като едно
непроменливо чудо.
Превод: Елен де Гори
Няма коментари:
Публикуване на коментар