A passo nostro

Non scorgo più la vita se non
nel canto del tuo timido abbondare.
...Pargola felicità.
E tu esisti, culla del mio abbraccio,
in ineguagliabile pareggio.
Sei la mia purezza che fiamma
nella notte in agitato amor. E
sfioro la mia vita in vita tua,
ardentemente appreso e incastellato,
dal tuo profumo brezza adamantina.
In sogni che ci plasmano all'unisono.
Io volerò tra i posteri per ricordar di
te dell'intimo, del brivido e del proibito
amor. Ti condurrò per mano tra tutti
gli orizzonti per essere divelto da un
amor che mai scriverà fine.
Lorenzo Pisanu

По наште стъпки
Животът виждам само във
вълшебството на твойто плахо
изобилие, невинно щастие.
Ти съществуваш в люлката
на моята прегръдка
във несравним баланс.
За мене ти си чистота
на пламъка в нощта
на неспокойната любов.
Животът ми преплита се
със твоя, изгарям
в мъдростта и в замъка
на твоя аромат и бриз
на страст, сред сънища
изваяни във унисон
ще полетя между земи,
ще ти припомня съкровената
и тръпнещата, тайната любов.
Аз ще те водя за ръка
през всички хоризонти,
ще бъда смел с една
любов, която никога
не свършва.
Превод: Елен де Гори