Luce della sera che gioca
nella mia memoria come
...una fiaba di primo autunno.
I tratti del ricordo confondono
il mio viaggio peregrino.
S'accavallano i miei giorni
all'improvviso, quasi son randagi
e bisognosi di risvegliar su te
il nostro amato amor.
Un tremito abbandona l'emozione
che strappa via dal cuore l'ora
che ho compiuto insieme a te.
Ti chiedo solo di non abbandonarmi
Lorenzo Pisanu
Дързък импулс
Играят светлини вечерни
в моя спомен
като за ранна есен
приказка и силуетите
напомнят ми
за моето обичано пътуване.
Препускат дните ми
тъй неочаквано
като бездомни търсят те
да ти припомнят
за нашата любов
и земетръс оставя
на емоцията да извлече
от дън сърцето часовете,
прекарани със теб.
Аз моля те едно,
не ме оставяй.
Превод: Елен де Гори
Няма коментари:
Публикуване на коментар