Sentiero d'orizzonte

Dalla collina dei ricordi
osservo il mondo che degrada.
...Pulsa alle mie spalle l'alito
del sogno che mi riporta a te.
E non vorrei lasciarlo quando
la vita è sonnolenta nostalgia.
Colgo il tuo respiro, indimenticato
battito di gioie, celarsi dentro me.
Fragile amore, nel sussurro di
un'alba perduta lontano dai trilli
del mare. E' il tempo di te, che
piange la luna col vento. S'io
fossi un colore, ti sposerei rugiada,
per dissetare il viso tuo e stringerlo
di pianti tanto amati.
Lorenzo Pisanu

Път към хоризонта

От хълм на спомени света в разруха
наблюдавам. Пулсира дъх на сън
и върху мен, към теб ме връща,
и аз не искам да го изоставя
животът щом сега е само
една носталгия сънлива.
Улавям твоя дъх, не го забравям,
пулсира в радост и се крие
вътре в мен.Любов, тъй крехка
в шепот на зората, изгубена
далеч от трепет на море,
за теб е време, луната плаче
с вятъра. Да бях аз цвят
за теб бих се оженил - за росата,
за да премахна жаждата, да те
спася от твоите сълзи,
които толкова обичам.
Превод: Елен де Гори