Io scrivo a te, Babbo Natale.
Dona in questi giorni gioia e pace
a tutti i popoli della terra che hanno
...scordato che siamo solo di passaggio
e che tutto lasceremo sulla terra.
Fa che l'odio, il rancore, e la guerra
lascino il posto alla fraternità ed
all'amore sincero. Si celebra la
nascita del Cristo, si festeggia una
ricorrenza di pace e di gioia. Vedo
folle in delirio che comprano, arraffano,
bevono e spendono a più non posso
per il proprio ego personale, per
dire io sono il migliore, il più ricco,
il più bello. Caro Babbo Natale, io
non so se sia giusto, ma so che
milioni d'esseri umani vivono
nella più misera indigenza. Fai
in modo che il mio pensiero di pace
e di gioia li raggiunga ovunque essi
siano e che godano di giorni di pace
che non hanno visto. Fai in modo,
caro Babbo Natale, che tutti i miei
amici di Facebook vivano le feste
natalizie con la gioia nel cuore.
Lorenzo Pisanu
Писмо до Дядо Коледа
Дядо Коледа!аз на тебе ти пиша -
дай ни в тези дни радост и мир,
дай на всички народи по земята -
даже и на тези, дето са го забравили,
да си припомнят,че оттука ние само минаваме
и после всичко на земята остава след нас.
Моля те, направи омразата, злобата,
войната да заменят своите места
с истинското братство и любовта.
Да празнуваме раждането на Христос
всяка година и нека тя да бъде
годишнина на радостта и мира.
Виждаме сега тълпите как грабят,
пият, харчат повече от преди,
за да могат за своето собствено
его да кажат: Аз съм най-добър,
богат и красив, виж ме ти.
Скъпи Дядо Коледа, аз не зная
дали е правилно, но милиони
живеят в бедност и нищета,
моля те, направи моята мисъл
за мир и радост да достигне
до всички в света. Нека всички
да можем сега да се радваме
на дни мирни и радостни,
по-хубави от всички живяни преди.
И направи, моля те, мой скъпи
Дядо Коледа, всички приятели
от фейсбук да изживеят
коледните празници с чиста
и искрена радост във своите дни.
Елен де Гори
понеделник, 20 декември 2010 г.
Infinità
S'illumina l'aureola innamorata.
Di te mio sole senza fine.
...E' festa d'armonia.
Ancella che, col mutar del
vento, muti il tuo sorriso
in grande amor. Esplode
l'emozione di un manto
incorniciato. Tu sei la
musica che mi delizia il cuor.
Osservo il cielo immenso,
intenso e pien di te. E
piango di una gioia immisurata.
T'abbraccerò per quanto possa
stringerti in eterno.
E voleremo coi gesti dell'amore,
la su quei mondi a te più cari,
per non lasciarci più.
Lorenzo Pisanu
Б Е З К Р А Й Н О С Т
Изгряла в ореол е вечността
на слънце - моята любов безкрайна
и празник на хармония.
А вятърът пак дипли твоята
усмивка с любов голяма.
Избухва чувство, като с плащ
обхваща в рамка сърцето ми,
а ти си музика,
която е наслада за душата.
Безкрайно е небето,
но моят поглед е изпълнен
с теб.
И плача от една безкрайна
радост, как искам сега
да те прегърна,
да те задържа безкрай.
И в полет да се устремим
нагоре - към скъпите
за тебе светове,
да бъдем заедно
и никой никога
да не успее да ни раздели.
Елен де Гори
Di te mio sole senza fine.
...E' festa d'armonia.
Ancella che, col mutar del
vento, muti il tuo sorriso
in grande amor. Esplode
l'emozione di un manto
incorniciato. Tu sei la
musica che mi delizia il cuor.
Osservo il cielo immenso,
intenso e pien di te. E
piango di una gioia immisurata.
T'abbraccerò per quanto possa
stringerti in eterno.
E voleremo coi gesti dell'amore,
la su quei mondi a te più cari,
per non lasciarci più.
Lorenzo Pisanu
Б Е З К Р А Й Н О С Т
Изгряла в ореол е вечността
на слънце - моята любов безкрайна
и празник на хармония.
А вятърът пак дипли твоята
усмивка с любов голяма.
Избухва чувство, като с плащ
обхваща в рамка сърцето ми,
а ти си музика,
която е наслада за душата.
Безкрайно е небето,
но моят поглед е изпълнен
с теб.
И плача от една безкрайна
радост, как искам сега
да те прегърна,
да те задържа безкрай.
И в полет да се устремим
нагоре - към скъпите
за тебе светове,
да бъдем заедно
и никой никога
да не успее да ни раздели.
Елен де Гори
понеделник, 13 декември 2010 г.
неделя, 12 декември 2010 г.
Solo
In desiderio d'isolata distensione.
Per risvegliar piacere d'emozioni
che in te ho vissuto e vivo oltre
l'amor. Fermo in quella soglia
addormentata, socchiudo la fonte
della fonte, e percorrendo il tuo
ricordo, omaggio alla mia quieta
solitudine, naufrago in frastuono
sul tuo dorato cuor. Linfa di un
mistero che infiamma il mio riposo,
il mio abbandono. Non muterò l'esilio,
poiché ogni goccia tua ancor puntuale
pulsa e m'accarezza il cuor.
Appeso assorto al lungo tuo infinito,
io vedo l'ombra del tuo sole morir
con me e tramontar nell'eco
di un cielo appisolato.
Solo.
Per essere con te oltre ogni sogno mio.
Lorenzo Pisanu
С а м
В желание и тъжна самота
отново искам да събудя
блаженството от чувста,
събудено у теб, живеещо
докато нашата любов е жива.
И спирам пак на прага на съня,
завъртам кранчето, опитвам се
да намаля бошуващия извор.
През спомена минавам и в знак
на почит към мойта тиха самота
като след корабокрушение
удавям се в шума и чувам само
пулса на твоето сърце от злато.
През мен минава тайната,която
запалва отдиха и моето изгнание.
И мисля си, не мога да сменя
това отдалечаване докато
все още всяка твоя мъничка сълза
кара сърцето ми да бие
и е ласка за душата.
От твойта необятност съм
погълнат целият и виждам
сянката на твойто слънце -
умира с мене и залязва
в ехото на твоето небе
сега задрямало.
Сам.
За да съм с теб след всеки сън в нощта..
Елен де Гори
Per risvegliar piacere d'emozioni
che in te ho vissuto e vivo oltre
l'amor. Fermo in quella soglia
addormentata, socchiudo la fonte
della fonte, e percorrendo il tuo
ricordo, omaggio alla mia quieta
solitudine, naufrago in frastuono
sul tuo dorato cuor. Linfa di un
mistero che infiamma il mio riposo,
il mio abbandono. Non muterò l'esilio,
poiché ogni goccia tua ancor puntuale
pulsa e m'accarezza il cuor.
Appeso assorto al lungo tuo infinito,
io vedo l'ombra del tuo sole morir
con me e tramontar nell'eco
di un cielo appisolato.
Solo.
Per essere con te oltre ogni sogno mio.
Lorenzo Pisanu
С а м
В желание и тъжна самота
отново искам да събудя
блаженството от чувста,
събудено у теб, живеещо
докато нашата любов е жива.
И спирам пак на прага на съня,
завъртам кранчето, опитвам се
да намаля бошуващия извор.
През спомена минавам и в знак
на почит към мойта тиха самота
като след корабокрушение
удавям се в шума и чувам само
пулса на твоето сърце от злато.
През мен минава тайната,която
запалва отдиха и моето изгнание.
И мисля си, не мога да сменя
това отдалечаване докато
все още всяка твоя мъничка сълза
кара сърцето ми да бие
и е ласка за душата.
От твойта необятност съм
погълнат целият и виждам
сянката на твойто слънце -
умира с мене и залязва
в ехото на твоето небе
сега задрямало.
Сам.
За да съм с теб след всеки сън в нощта..
Елен де Гори
понеделник, 6 декември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)